Голяма награда "Ранно пиле"
"Данте срещу Мохамед Али" - Марк Вагенаар, Холандия
Университет за изкуства в Амстердам, Холандия
Когато Уолф отказва да се бие с най-добрия си приятел Александър по време на седмичен боксова мач, цялото село се обръща срещу него. Той се опитва да убеди Александър да избягат заедно, но прекалено романтичното послание се сблъсква със стена.
Марк Вагенаар завършва бакълавърска степен по комуникации в родния си град Наймеген. За да развие страстта си към киното, той се мести в Берлин по покана на известния документалист Виола Стефан. В Берлин той започва стаж в "Пост-република" и "Берлинале Панорама" и заема много различни длъжности на филмовата пощадка преди да основе своя собствена компания "Свещени птици". Под това име той написва, режисира и продуцира първия си късометражен филм филм "Свещена птица" с участието на Ролф Каниес. След четири дълги, студени дни и нощи в гората, заснемането на филма е завършено. Докато "Свещена птица" все още е в постпроизводство, той завършва своя 16mm втори късометражен филм "Човекът с яйцата" с участието на Ларс Рудолф и Анна Бьорчър. Неговите филми са признати от редица фестивали и от Филмовата академия на Амстердам, където е избран да учи режисура. Работата на Марк има със собствен стил, но ясно може да се види и влиянието на известни режисьори като Чарли Чаплин, Андрей Тарковски, Ингмар Бергман, Акира Корусава, Дейвид Линч, Бела Тарр, Ингмар Бергман и Алехандро Йодоровски. "Данте срещу Мохамед Али" е дипломният му филм.
Най-добър български филм
- "Бойна машина" - Ива Диманова, България
Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, България
.png)
"Бойна машина" разглежда един от най-старите проблеми на човечеството. По време на война човешкото не намира своето място. Масовото избиване и агресията взимат връх. Всеки човек става войник. Всеки войник - инструмент за убиване в добре смазаната машина на Войната.
Ива Диманова е родена 20 Декември 1994, гр София. Учи в Националната гимназия за изящни изкуства "Илия Петров", София профил илюстрация и оформление на книгата. 2013 година бива приета в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" специалност анимационна режисура. Предишните й филми участват във фестивали като "Рано Пиле", "Международният фестивал на анимационното кино", Варна, "Международният фестивал на киното" в Обан, Франция, "Златен Ритон" и др.
Най-добър чуждестранен филм
- "Всичко е наред" - Луиза Рикар, Щвейцария
- Университет на изкуствата в Цюрих, Швейцария
Всичко е наред. Купони, лека дорга, заедно потискат сериозността на света.
Всичко е наред. От уикенда до следващия, отворена връзка, случаен секс между приятели.
Всичко е наред. Не можеш да кажеш не. Не можеш да говориш за това. Не искаш да драматизираш. Но наред ли е всичко?
"Всичко е наред" е драма за млада жена, която не може да каже не, но осъзнава, че вече нищо не е наред.
Родена е през 1993 г. в Цюрих, завършва средно образование през 2011 г. През 2012 г. е стажант в Das Magazin и "План Б", завършва курса Filmmaking Certificate в Лондон. От 2012 до 2018 г. работи като журналист и като супервайзор за непрекъснатост на сценария в Цюрих. От 2013 до 2018 г. учи бакалавър по филмово изкуство в университета в Цюрих.
Награда на председателя на журито
- За актрисата Киншо Бленеси за главната голя в "Кастинг" - Шандор Ксома, Унгария
.png)
18-годишната Джулия живее в беден миньорски град с брат си. Един ден тя пробва късмета си като модел с надеждата да започне нов живот в чужбина. По време на кастинга обаче се оказва, че търсят порно актриси. Неочаквано Джулия се намира в ситуация, в която нейното благоприличие е застрашено.
Киншо Бенеси е актриса и писател, известена с филмите "Кастинг" (2019) и "Има места..." (2018). Учи театър и телевизия в университета Бабеш-Болиай, Клуж-Напока, Румъния.
Шандор Ксома е родена през 1985. Той получава магистърска степен от Метрополитен университет като кино творец и през 2018 г. магистърска степен от Университета за театър и филмово изкуство в Будапеща като режисьор.
Най-добър документален фим
- "Ловци на жаби" - Батухан Курт, Турция
Разглеждайки професията на ловец на жаби, която се предава от поколение на поколение сред ромите в Едрине, документалният филм смесва културната структура и естетиката на ромските квартали и проучва детайлите на лова на жаби като професия чрез интимната връзка между бащи и синове. Филмът също така разказва за проблемите на ловците с фабриките, които не компенсират тежкия им труд и пестицидите, които понижават популацията на жабите ден след ден.
Биография на режисьора
Роден е през 1991 г. в Едирне, където завършва начално образование. В гимназиалните си години става част от , той се присъединява турски филмов проект, SUNY Fredonia, Атлантик кино и държавния департамент на САЩ. От 2009 г. насам е заснел редица късометражни и документални филми. Печели важни награди на национални и международни филмови фестивали с творбите си. Завършил е университета "Докюз Елул", Факултет по изящни изкуства, катедра "Филмов дизайн".
Най-добър анимационен фим
- "Преплитане" - Малихе Голамзаде, Иран
"Преплитане" е за хората, които загубиха домовете си във войната и бяха принудени да оставят всичките си спомени и любими хора зад себе си. Филмът е също така за живота и стремежа да оцелеят по географските граници на надеждата и депресията, докато достигат онези неща, които ги свързват с родината, въпреки че постоянно им се пречи и са игнорирани.
Награда за режисура
- "До края на света" - Флоранс Буви, Холандия
Осемгодишната Мари живее с баща си Будвийн в малка къща в покрайнините на града. Техният свят е пълен с игра и въображение и Будвийн я учи да мечтае. Мари постененно разбира, че баща й може да бъде непредвидим. Заради зависимостта си, топлият, мечтателен човек през деня може внезапно да се превърне в чифт празни очи, които сякаш не я виждат. Човек, който не е неин баща. Докато Мари се опитва да се бори с това чувство за несигурност, двамата сякап се отдалечават един от друг. Това е история за силата на едно дете, което се бори за безусловна любов към баща си.
Израснала в Амстердам, заобиколена от динамична култура и родители, които работят в киното и театъра, Флоранс наследява любовта към разказването на истории от много ранна възраст. Докато се развива творчески и интелектуално, интересът й към човешко поведение става голяма част от нейния глас. При постоянно търсене на по-дълбок замисъл в разказите й, тя изучава философията в университета в Амстердам и скоро след това кандидатства в холандската Филмова академия, където е приета да учи режисура. По време на училищните си години тя експериментира с различни стилове в търсене на перфектния баланс за всяка история, превключващ между изразителните и поетични и по-трезви и натуралистични форми. Нейният стремеж е чрез силата на филма да провокира да създава преживяване за публиката.
Най-добър сценарий
- "Портрет на моето семейство през 13-та ми година" - Омри Декел-Кадош, Израел
- Училище за кино и телевизия "Сам Шпигел", Израел
Омри се опитва да режисира сцената, която пресъздава деня, в който кучето му умра. Опитът за възстановка се усложнява, когато Омри открива, че баща му помни събитията по различен начин.
Награда за операторско майсторство
- "Терминал" - Ким Аламанд, Швейцария
Една 80-годишна жена прекарва времето си на автобусна спирка. Чака подходящия момент да напусне това място завинаги.
Ким Аламанд е роден през 1988 г в Люцерн. Дипломният му филм "Деца на нощта" печели наградата за напредък на Цюрихския университет и няколко награди на фестивали за късометражно кино. В момента учи магистърска степен по режисура в Университет на изкуствата в Цюрих.
Роден в Базел през 1981 г., живее с партньора си и две деца в Мюнченщайн близо до Базел. От 2006 г. е оператор на свободна практика. От 2016 до 2019 г. учи магистърска степен в Университет на изкуствата в Цюрих, специалност кино оператор.
Най-добър монтаж
- "Терор"- Йонатан Шехоа, Израел
Дан (45) е служител в супермаркет в Йерусалим, който страда от посттравматичен стрес, след като е ранен в терористична атака. В ден, в който в Йерусалим се случват няколко нападения, Дан е помолен да работи на щанда за месо заедно с арабския колега. Тъй като по новините съобщават за все повече жертви, Дан отчаяно се опитва да се свърже с жена си, която пазарува в района на една от атаките, но без успех. Страхът на Дан и паниката водят до сериозни последствия за него и за другите.
Йонатан Шехоа е роден и израснал в Мексико Сити. Емигрира в Израел през 2012. От 2013 до 2017 г., той учи режисура и операторско майсторство в Училището по кино и телевизия Маалех и се дипломира през 2018 г. "Терор" е дипломният мъ филм. Шехоа също така е оператор на пет от филмите на своите съученици.
Награда на SEECS (South eastern European Cinema Schools)
- "Вкъщи за Коледа" - Томислав Джуринец, Хърватска
Томислав е ще прекара коледните празници със семейството си и ще ги информира, че е гей и си има гадже.
Томислав Дуринец е роден през 1990 в Вараждин. Той е дипломиран студент на филма режисура в Академията за драматични изкуства в Загреб. Автор е на няколко кратки игрални филми и документални филми, които са представени на местни и чуждестранни филмови фестивали.
Поощрителна награда за български филм
- "По стечение на обстоятелствата" - Петър Чивийски, България
Поощрителна награда за чуждестранен филм
- "Нина" - Александра Бродски, Великобритания
Една учителка отчаяно се вкопчва в човечността, въпреки хаоса на войната около нея, който заплашва да унищожи всичко, за което си струва да бъдеш човек.
Александра Бродски е руско-германски режисьор, живее в Лондон и снима музикални клипове и реклами. Едновременно с това разработва игрални филми и телевизионни проекти проекти във Беликобритания, Германия и Русия. Късометражните й филми са показвани на много международни филмови фестивали, като например фестивала в Единбург, който е сертифициран да номинира късометражни филми за BATFA . След като завършва "Rежисура" през 2018 г., тя е поканена заедно с още седем режисьора от цял свят да участва в престижния кампус за таланти Les Arcs, под ръководството на датски режисьор Томас Винтерберг.
Поощрителна награда за анимационен филм
- "Кръгове и триъгълници" - Дария Трублина, Варвара Лаврова, Русия
- Национален изследователски университет висше училище по икономика в Москва, Русия
Това е филм за характеристиките на образованието по полов признак в съвременното общество и как общоприетите правила нарушават психиката на децата.
Поощрителна награда за режисура
- "Мокузо" - Морено Кабица, Швейцария - Училище по изкуства в Лозана, Швейцария
Морено е студент от Женева със сардински и карибски произход. Започва да режисира видеоклипове сред приятели още преди да започна да учи в Училището по изкуства в Лозана през 2015 г. След това снима документален филм за доставчик на газови бутилки в Сардиния в града на своя баща. "Мокузо" е сниман на един булевард - този, на който вече 19 години живее.
В час някои ученици си разменят погледи. Безшумен и спокоен на повърхността, свят на подигравките и ярост е скрит в техните добре прикрити телефонни разговори. Когато "новото момиче" идва в класа, тя е новата плячка, с която да се забавяват.
Поощрителна награда за сценарий
- "Бял знак" - Антон Мамикин, Русия
Филмово училище Свободной кино, Русия
Миньор признава на жена си за изневярата си. И след това започват да се случват странни неща . Докато работи в мината мръсотията не се задържа по него и той остава напълно чист. Колегите престават да се доверяват на чистия миньор, шефът го понижава, съпругата прави скандал. Героят не издържа на натиска и се предава. Докато търси решение, му хрумва една идея.
Роден и израснал в Урал. През 2005 г. е приет в Санкт Петербургския държавен Политехнически университет. От 2008 г. работи в рекламата като копирайтър и е един от най-награждани рекламисти в Русия. Носител е на повече от 50 руски и международни рекламни награди. През 2018 г. завършва курс "Автор на кино" във филмовата школа "Свободно кино" (в класа на Павел Бардин).
Поощрителна награда за операторско майсторство
- "Той си кара камиона" - Кирилл Проскурин, Русия
Осемгодишният Льоша се крие от по-големите деца в изоставена сграда, където попада на детски камион, заключен зад решетки. Той решава да го вземе.
Кирилл Проскурин е роден в Москва през 1987 г. Тъй като през деветдесетте години родителите му са се занимавали с презаписване на видео касети, той се влюбва в киното от ранна възраст. След като завършва колеж, изучава музика и работи в областта на интернеет технологиите. През 2016 г. Кирилл влиза в Московското филмово училище, за да изучава режисура и негов ментор е Алексей Понагрески. По време на обучението си, той е много вдъхновен от документалното кино и още през първата година снима документалния филм "Нашият град". Завършва през 2018 г.
